Русалии

Русалии

Автор – Димитър Яков……

 

Реших да напиша тази статия с ясното съзнание, че ще повдигна повече въпроси, отколкото да дам отговори. Темата е повече от сакрална, тя е мистична и обвита в тайнственост и аз едва ли ще успея да разясня всички аспекти на тази материя. Кои са русалиите?- Войни, лечители, танцьори, древни мистици, жреци на култа към Дионис? Затворено общество, масони или розенкройцери? Те имат един специален ритуал „Код на честта”. Свързани ли са с празника”Сатурналии” от древен Рим? Усещането за религиозен синкретизъм (обединение на различните религии), ме кара да мисля, че ритуала има много по дълбоки корени, които са скрити в пра-исторически времена.


Тук, за по-широката читателска аудитория ще разгледам по-общо и без да навлизам в сериозни детайли, ще си позволя да вмъкна тази моя теория за русалиите и русалииските обреди.

Да погледнем изворите. По време на празниците ,,Сатурналии ,,в древния Рим, робите получавали същите права като своите господари. Самият празник е посветен на бог Янус, т.е. бог, който има две лица. Съвпадение или не е, че празникът започва в края на декември и завършва на 14 януари,тогава когато се играят игрите по стар стил в гр. Петрич. Предполага се, че бог Янус е дошъл от Тесалия в Рим, т.е. това е сегашния Ном в централна Македония в Гърция. А именно от Тесалия се заселват 50 бежански семейства в гр. Петрич. След разгрома на „ Моско поле” от Али паша-янински през около1 800-1822г. Дали е случайност, че носиите, музиката от Янина, Тесалия и Трикала почти не се отличават от петричката русалииска носия и русалииски музикални инструменти? Няма да пропусна и да спомена, че в така наречените „Дионисиеви мистерии” който в Тракия и Македония са познати от най-древни времена с името „русалии” или „розалии”,според легендите те са свързани с прераждането и различните метаморфози на отвъдното с мистично значение.

Легендата за тракийския цар Ликург на племето „едони”или по точно „македони” и ,,вакхическата ,,лудост по време на празника също се свързва с русалииските изпадания в транс по време на танц или друг ритуал. Изпада се в транс най-често при лекуване на болен човек.

Ще продължа с авторите. През 13в. охридския епископ Димитър Хоматиан описва русалиите. А прочетете само какво разказва османския пътешественик Евлиа Челебли във „ Възхвала на паланката Петрич.” Той разказва за многото хайдути и харамии-неверници, които залавял по 50-60 човека дневно, с техните зурни, тъпани и знамена като заловените без съд разпъвал на кръст. Това ви е познато, нали? А времето е между 1600-1680г. или в годините, в които Османската Империя е в разцвета си. Петричките „руси делйи” се бунтуват срещу султана това е показателно за духа на нашите деди който не скланят глава се изправят срещу установения ред.


Писателят Кузман Шапкарев, е известен на широката публика. Той издава през 1884г. в гр. Пловдив-„ Русалии”- един древен и интересен български обичай от южна Македония,,Забележете ,,Български,,Ще цитирам: „ Носиите им са от друго място и от много старо време . Не може да се определи от кога точно са тези носии и обичай,,. Според автора са от най-дълбока древност. Той продължава- „ Те са свидетелство за покръстването и желязната военна дисциплина на нашите пра-отци. Желателно е по примера на по-напредналите народи и ние да се възползваме и да се стремим да докажем, че това са македоно-български обичай, от които навярно ще извлечем неоценими ползи не само за историческия ни бит, но и за сегашния ни живот,,. Това са дълбоките прозрения на Кузман Шапкарев от далечната 1884г.

За разлика от кукерите и еманации като сурвакари,джамалйи и др. русалиите не са отхвърлени от ортодоксалната ни черква, от нашето православие,- напротив. По време на русалииските празници, по време на” поганните (мръсните) дни”- 12 дни от Коледа до Богоявление те са изпращани и посрещани от свещеник в църквата, като при излизане от черквата на Богоявление се извършва повторното им кръщене. Те обикновено събират средства за нови черкви, училища и за други обществено-полезни дейности и са тачени и от обикновените хора и от духовенството.
Русалииската дружина се състои обикновено от 20 до 60 неженени момци, които с танците си гонят злите духове и демони. Те са винаги по двама. Дружината е разпределена:-водач-балтаджия,юзбашия-войвода,съгледвачи-калаузи,кесиджия ,прот и Русалииска двойка. В петричките по-съвременни дружини от края на 19 и началото на 20в. съществуват и други персонажи, те са:-пепелаш, гявол, болен-здрав носи, дервиш, турчин, черкезин и мома. Тук подчертавам, че всички са мъже. Причината за тяхното преобразяване в по-горе споменатите образи е, че те са бивши русалии, но вече са семейни и приемат ролята само на помощници. Тяхно задължение е да приемат всички дарения, включително паричните. Русалиите не докосват парите и даренията. Смятат ги за нечисти. Всички дарове след края на игрите отиват при кесиджията.

Обикновено по време на русалииския обичай, юношата става мъж, т.е. той побеждава детето и демона в себе си и се готви за военни дела. Готви се за комита и войвода.
Често съм слушал легенди за извадени кости на русалии, които били огромни, но на това ще се спра по подробно в бъдеща книга,в която подробно ще разкажа за русалииството и ще споделя цялата ми лична информация по темата. Преданията са ми разказани от моите баби- Маруша и Ефросина (който бяха твърдо против думата „станчинари”)те казваха, „танчинари”т.е.танцьори.
Лично съм присъствал на доста интересен русалииски ритуал: Изви се хоро около болен човек. Балтаджията изпълни чудно хороводно изпълнение, което прерасна във въртележки, пируети,подскачания и т.н., че и аз загубих дар-слово. След това даде на болния да отпие отвара от „цицарката” (манерката) си и пред очите ми възрастния мъж поруменя и се оживи, а беше легнал на одъра си (дървено легло)завит в козяк. Балтаджията го прескочи три път. Дали отспециалното отношение към него или от русалииската магия-старецът вече беше по-добре. За мен беше необяснимо и неопределимо, но фактите бяха на лице-човекът се съвзе за извесно време. Тук е момента да споделя, че когато се срешнели две русалииски дружини, според кода на честта по-слабата трябва да се предаде със специален ритуал ,,код на честа,, под сабите на по-силната. Ако това не стане доброволно се стига до бой, често завършващ с жертви и смърт. Русалииски гробища се срещат често по Петрич и околността. Гробовете са с огромни камъни без кръстен знак, понеже по време на боя русалията се е намирал между небето и земята и не е опяват и погребан от свещеник.
В „Цариградски вестник” от 1846г. се съобщава за битка между две русалииски дружини и последиците от нея.
Стигнахме до музикалния съпровод русалииските хора се играят само от мъже, под съпровода на две дълги зурни и тъпан. Според Кузман Шапкарев – два тъпана и две зурни. Лично аз винаги съм споделял мнението на  проф. Илия Манолов с когото се запознах , че зурните са по-късен еквивалент на древногръцките „ авалоси” с тръстикова писка ,които са се развили до днешнате зурни, в съвремения вариант са изработена най-често от кайсиево дърво.Танците са бойни и допринасят за бъдещата дейност на участниците. Те представляват реални, военни тренировки ,като Боина,Алай и др. Наречени са от научните изследователи „тежки”; „криви”; „македонски”; „долнострумски” хора. Записал съм имената на около 70 хора. Възможно е едно хоро да е известно с няколко имена, не зная. Но представете си: само от Петрич и околията 70 танца, какво богатство е това. Сега по-подробно ще се спра на носията и въоръжението на русалията.

Балтаджията се отличава, че вместо „калъчка”, носи малка брадва с украса от чемшир и зимни цветя. Само той носи и ракия, която е с букет от тайнствени билки в бъклица или цицарка( манерка). Редовия русалия е облечен с носия, която е мерена на „топуз кантар”. Колкото по-тежка е носията, толкова по-голяма власт и уважение има русалията в дружината си и между обикновените хора. Носията е допълнена и от фес (които според моите проучвания, повече прилича на фригииска шапка, с тракииски произход, а може и да се опреличи на македонски стилизиран шлем. Тази шапка се носи като символ на свободата през празника”сатурналии”, споменат по горе). При петричките фесове също се забелязва разлика например между старите квартали „ Виздови” и „Дълбошница”. Първият е морав и островърх с пискюл, в цвят „старо злато”, а вторият е по-закръглен, светлочервен (ален), със златен пискюл. За самия фес, украшенията са по специални. Моят накит е от три синджира, с наредени 12 броя корали и закопчалка във формата на орел. Орел, защото крилата на „чепкена”, (ще обясня по-нататък), символизират орлови криле. Символиката в дрехите, оръжията, хората на русалиите е много дълбока. Дължината на пискюла на феса е различна, най-често между 35и 40 см. Основата му е от най-фина коприна, върху която има красиво оформена плитка от сребърна или златна сърма. Пискюлът в горния си край завършва със стилизирани клончета от маслина. Фесът се слага всяка събота на калъп. Калъпът е нажежено желязо с формата на феса. Фесът се намокря и надява на калъпа и след това се „чука” и изглажда според размера на главата на собственика му. Накрая калфите на терзията зашиват пискюла върху него.
Следва „ишмак”, това е триъгълна, копринена кърпа, полупрозрачна, с пайети по края, която се връзва по специфичен начин около феса. Най-често това е трофеен екземпляр. На врата се поставя почти същата кърпа, която се нарича –„полуишмак”. Тя е по-богато украсена, отново с пайети,но тя може и да е бродирана. Връзва се по подобие на „пионерска връзка”.
Стигнахме и до „чепкена”. Той е изработен от черна, синя или червена чоха. Той елек чйито ръкави не са изцяло пришити към раменната сгъвка. Висят свободно, като орлови или змейски криле. Богато извезан е с гайтани има различни видове. Има една легенда която разказва, че една мома била любена от змей и се родило момче-полузмей, с орлови криле под мишниците и от там идва и „чепкена” това е според народните поверия и легенди който ми разказваше моята баба Маруша. По схемата на везане на гайтаните му, може да се разпознае от кой квартал е. Може също да се разпознае и на кой русалииски род принадлежи. „Чепкените са се предавали от баща на син, както и самото русалииство.
Освен всичко друго, ако не си бил русалия, не можеш да се ожениш, момите са мислили ,че има нещо което не е наред,както беше преди години щом не си годен за казарма в малките населени места трудно можеше да си намериш жена.

 

Кюстека най често е от стъклени мъниста или масивно сребро. Украсен е с различни християнски символи”-малтийски кръст” за мънистения и двуглав орел (символ на Велика Византия)за сребърния. „Малтийският кръст” е символа на Тамплиерите и Розенкройцерите чийито наследници са Русалиите. Всъщност „кюстека,, е ланец на двете му разклонения са закачени джобен часовник и револвер. Моят „кюстек” е от стъклени мъниста и е изработен в крепостта „Еди куле”, от комити, затворени за революционна дейност срещу Османската Империя.Водача на, „кюстека” е бродиран с„малтийски кръст” от стъклени маниста, което несъмнено доказва масонското влияние и идеята на просвещението на „Свобода, равенство, братство”. Бил е на известен войвода, чието име ще запазя в тайна за сега). Темата за темплиерите, масонството и розенкройцерите е много дълбока и изисква повече внимание в моята бъдеща книга. Сега просто ги споменавам повърхностно, за да може широката публика да се запознае с русалииството.
Под „чепкена” се слага вълнен пуловер, плетен на ръка като по плетката също може да се определи от кой сой (род) е русалията. Той е част от носията само когато е студено.
Под пуловера се носи копринена, везана риза, ако не е зима се носи само ризата. Под ризата се слага „кошуля”, от ткаено платно, която е изчистена, без везмо.
Панталон, от домашен, вълнен плат, наричан „бечви”; „бечови”; „клашник”; „беневрек” или най-често срещан като „арнаутски потури”. Може също да бъде от чуя и да е извезан с гайтани от терзия. Ако е везан, не се носят „калци”, а се носят ръчно плетени чорапи, които са червени с различни орнаменти и на тях допълнително се пришиват „дюс червени дзингии”. „Дзингии” са червени топчета от прежда.. Ако панталона е едноцветен и е без гайтани се слагат калци, които са най-ранообразни, но не са навуща. По-скоро са еквивалент на древните, бронзови, тракииски или македонски наколенници. Калциите са изключително богато украсени.
Краката се обуват с кожени опинци. Някои са с „цинти” (метални топчета), за да не се пързалят.
На кръста се слага бял, памучен фустан; (франга; фустанела), тъкаен на разбой (вид стан). С клинове, врътки от кръста надолу, той прилича на плисирана пола. По броя на клиновете се познава човека, който я носи –какъв е? Дали е „кабадалия” или „ербап”. Според мен „франгата” е позната от древността, носили са я македонците и Александър Велики. Носили са я и римските легионери, ромеите, византииците и така до русалиите. Обикновено тя се състои от около 80-100 клина но има и по-големи.
На кръста се поставя и пояс (мервен), с ресни по края и две ръчно бродирани карета. Виждал съм и три, но това е по скоро изключение. Бродерията е с различни мотиви, по които също се разбира на кой сой принадлежат. По бродерията също така може да се разбере колко е голяма фамилията.
Върху пояса и каретата се поставя мънистен колан с флорални мотиви, често в цветовете на „кюстека”. Заедно представляват комбинация от цветове, носещи положителна енергия.
В ръка русалията държи и играе с гола сабя без кания, това най-често е еничарска”пала”; „килидж” или „шамшир”. За обикновените хора няма разлика и са го нарекли „калъч”(крива сабя).

Всички знаете, че немюсюлманите са имали право да носят нож- „кулак” (кулаклия). Изискването е било острието му да бъде до 41см. Тези „калъчи” са били най-често трофей от убити душмани. Те са с невероятна резба и са изключително красиви. Приличат на отровна змия в ръката на човек. Чувството да държиш такава сабя е невероятно.
Такава е русалииската носия в Петрич, тя е толкова разнообразна благодарение на традициите и заселниците в града.

В Петрич живеели еничари, турци, босненци, тесалиици, цинцари, арнаути, гърци. Всички те са допринесли за колоритния вид на днешната носия и хора. Близостта до Доленския панаир и възможността да пътуват в огромната Османска Империя, а и извън нея, карат петричани да изберат и създадът една от най-красивите и уникални носии, подчертавайки своята идентичност, особена принадлежност и гордост.

Translate »